За състоянието на сектора „Отбрана” без пристрастия

Министърът на отбраната Велизар Шаламанов представи на последното заседание на Министерския съвет доклад под заглавие „Ход на модернизацията и превъоръжаването на въоръжените сили, ефективност на управлението на активите с отпаднала необходимост и резултатност на търговските дружества на Министерството на отбраната за периода 2003-2014 г. – оценка на състоянието.” Сигурен за съжаление съм, че през последния четвърт век малцина са тези, да не говорим за обикновения български данъкоплатец, които са били запознати с

непарадната страна на отбраната

Запознати ли сме сега с цялата картина? Да не бъдем наивни – не сме. Изнесеното в доклада е, ако не друго, основание за размисъл. Поне за този, който иска да мисли какво е било досега и какво трябва да се направи занапред.
Какво е било през това малко повече от десетилетие?
Според доклада, за модернизация и превъоръжаване, иначе казано – за военните аспекти на националната сигурност, са похарчени близо 1,8 милиарда лева (без строителство и други капиталови разходи извън ново въоръжение и техника – б. р.). Те са дошли от три основни източника, от:
– частта от отбранителния бюджет, заделяна за инвестиции;
– приходите от недвижимата и движима излишна собственост;
– приходите от търговските дружества на Министерството на отбраната.
Какво е постигнато срещу тези пари пак през този период?
Заключението в доклада е стресиращо – срещу това не „са постигнати балансирани и фокусирани бойни и оперативни способности за гарантиране на въздушния, морския и сухопътния ни суверенитет”. И то на фона на факта, че за това десетилетие бяха закупени нови типове самолети, вертолети, кораби и транспортни средства… Това просто означава, че те

не са били подчинени на потребностите

на превръщането на Въоръжените сили в съвременни, в съответстващи на изискванията на ХХІ век, да не говорим за адекватност спрямо международните ни ангажименти. Има ли модернизация? Явно да. Балансирана, подчинена на единна логика, ли е?  За съжаление на всеки данъкоплатец у нас – очевидно не е.

Приходите от излишните имоти на МО са далеч по-малки от разходите по опазването им

През далечната 1997 г. в сп. „Икономика” писах, че едно от пагубните последствия от свръхбюрократизацията е липсата на ефективност при вземането и реализацията на управленски решения, които в крайна сметка нямат нищо общо с потребностите. Заключенията в доклада, уви, подкрепят това ми виждане: „процесът на модернизация и превъоръжаване е с ефекти, твърде различни от реално необходимите бойни способности на Въоръжените ни сили”. Обяснението – проектите за  модернизация не са били обвързвани с персонална отговорност за крайния резултат и с адекватни правомощия на проектните мениджъри и екипите им. При това положение,

констатацията за нереалистично планиране

по повечето от проектите, макар и тъжна, е закономерна. Както впрочем и, че „в резултат на това, значителен брой проекти са прекратени през различни фази от тяхната реализация”. Липсата на синхрон и координация се е наслагвала с липсата на консенсусни приоритети и в крайна сметка, вместо в придобиване на модерни средства, се е изразила в доставката на остаряло оборудване. Това е довело до огромни разхищения и загуба на ресурси с, цитирам – „нулев резултат за въоръжените ни сили”. Използваната формула в доклада сочи, че тази ощетяваща данъкоплатците практика продължава и досега.
Както бе посочено, освен от бюджета, модернизацията би трябвало да се финансира и със средствата от имуществото, собственост и дадено в разпореждане на Министерство на отбраната и особено – от дейността на търговските му дружества. Би следвало, но лъсват още две, не по-малко неприятни паралелно съществуващи реалности.
Първата е, че приходите от излишните имущества не само са под очакваното, ами са и

далеч по-ниски от разходите

които се правят за съхранението и опазването им и за плащане на данъци за тях.
По-страшното е, че според безпристрастния анализ, търговските дружества на Министерството на отбраната генерират не печалби, а нетни загуби. Докладът сочи и конкретни суми към 30 юни т. г. – обща загуба от 4, 833 млн. лв., 2, 242 милиона от които са на групата „ТЕРЕМ”. А никой не може да насочи финансови загуби за придобиване на бойни способности на Въоръжените ни сили…
Докладът със сигурност не е изчерпателен в описанието на проблемите. Но дори при това той алармира от наложителността от промяна – бърза и решителна, но и с добре премислена обвързаност между потребности и ресурси. В този план докладът е безпрецедентно смела крачка с това, че представя открито пред цялото общество поне главните проблеми. За по-голяма детайлност, без която не може да се върви напред, трябва повече време и не по-малка решителност и почтеност. Дори неизчерпателният му характер сочи поне две неща.
Всички структури на отбранителния сегмент на националната сигурност са

Изоставените казарми са не само тъжна гледка, но са и опасни за хората

длъжници на обществото

за разкриването, за дефинирането на проблемите и за посочване на изхода, без да дърпат чергата на оскъдните ресурси на страната към себе си, нещо, на което, дано да греша, като че ли още не са готови. И второ – тежестта и пряката отговорност за решаването на задачата безусловно лежат върху Министерството на отбраната. Но да не се заблуждаваме, то не би могло да се справи, без подкрепата на обществото и без национално отговорните решения на Народното събрание и подкрепата на президента.
Вярно е, че отбраната е потребител на национален доход. Но във всяка съвременна държава, отбраната и военно-обвързаните производства са сред генераторите на икономическия растеж, защото, бидейки високотехнологични, те имат силно развити прави и обратни икономически връзки с практически всички икономически сектори. Във всички случаи, несъмнено е, че нелицеприятната ситуация налага незабавни действия за финансово стабилизиране и/или преструктуриране на част от търговските дружества. Това не трябва да е самоцел – най-сетне трябва да се направи реалистичен преглед на потребностите на Въоръжените сили и

преценка на „собствените сили”

след което се вземе решение кои мощности можем да поддържаме с оглед на също толкова реалния им принос за националната сигурност.
Отбраната трябва да се икономизира в рамките на разумното и възможното, а не само да се говори за това. Докладът на министър Шаламанов сочи някои мерки в тази насока. Първата – възстановяване и поддържане на адекватен по абсолютна стойност и като дял от БВП бюджет за отбрана, в който да има обоснован баланс между разходите за инвестиции, за бойна подготовка и за личен състав. Инвестициите също трябва да бъдат балансирани с оглед гарантиране на въздушния и морския суверенитет и способностите на сухопътните войски.
Ясно е, и това също е отразено, че управлението на инвестициите в отбраната се нуждае от адекватна съвременна система, гарантираща постигането на желания резултат – оперативни способности на Въоръжените сили. Бюджетното финансиране никъде по света не е достатъчно, затова е наложително да се постигне ефективност в управлението на приходите от движимата и недвижимата собственост на Министерството на отбраната. С тази цел в доклада се предлага специален

фонд за модернизация и превъоръжаване

като се използват максимално и инструментите на НАТО и ЕС за привличане на финансиране, гарантирана оперативна съвместимост и минимална цена за придобиване и поддръжка.
Несъмнено сме в началния етап на реалистична преоценка на състоянието в сектора „Отбрана” на системата за националната ни сигурност, който трябва да има своето развитие, за да бъде постигната необходимата степен на сигурност, да бъдат съживени инвестициите в отбранителната индустрия, в изследванията и технологиите, включително в крайна сметка в интерес на устойчивото развитие на националната икономика и просперитет.

Милко Василев