Подготовката за боевете в Унгария
В историческите хроники е записано, че в началото на 1945 г. войските на 3-и Украински фронт водят ожесточени боеве за ликвидиране на голямата немско-фашистка групировка, обкръжена в района на Будапеща. Пред войските на 3-и Украински фронт е поставена задачата да се подготви настъпление в направление на Виена във взаимодействие с войските от 2-ри Украински фронт. В съответствие с това се предопределят и задачите на Първа българска армия. Задачата й е да организира устойчива отбрана по северния бряг на р. Дунав, за да не се допусне пробив през реката на север и противникът да не излезе в тила на главната групировка на 3-и Украински фронт.
В края на декември 1944 г. Първа българска армия получава заповед да предаде позициите си на югославските части и да премине в Унгария в района на гр. Печ и гр. Сегетвар. Както вече писахме във вестника, българската войска извършва подвиг с осъществяването на близо 300-километров преход. По-голямата част от тази задача тя изпълнява пешком, с наличните транспортни средства, като подлага на изпитание волята и издръжливостта на бойците си. Командването от всички равнища е подложено и на още едно изпитание – българските войници ще трябва да воюват оттатък Дунав на хиляди километра от отечеството.
Налага се и промяна на организацията в полковете, обучение на мобилизираните войници, попълване на командния състав в ротите и взводовете, придобиване на знания и умения как да се използва от пехотата автоматично оръжие и как да се действа в равнинна местност/ все пак войската заема райони в унгарската пуста/, промени в правилника за бойната служба, който не отчита новите реалности.
Командирите вече трябва да се съобразяват и с още една промяна – със заповед на военния министър от 18 декември 1944 г. се утвърждава помощник-командирската институция във войската. Определени организационни промени се правят и в полковете – в пехотните и артилерийските вече има началник-щаб.
Доуточнява се къде да бъде командното място, което е било едно от слабите места в организацията на боя. Според опита на съветската армия /а той не е малък, все пак се води близо четири години война/ командните пунктове трябва да са по-близо до бойните редове и за да може да се реагира бързо на промените в обстановката. На много от войниците, които са мобилизирани за участие в бойните действия в заключителния етап на войната, ще влязат за първи път в бой.
Военните историци подчертават, че именно през първите два месеца на 1945 г. се налага да се придобият навици за борба с танкове и за разузнаване на бойното поле. Боевете ще покажат доколко и как са били усвоени тези уроци в движение.
Има доста спомени на ветерани от войната, но когато стане дума за онова време преди 70 години и по-точно за това как навярно се е чувствал българският войник, си припомням споделеното от Радой Ралин във „Войнишка тетрадка“
/ през 1984 г. Военно издателство предложи на своите читатели четвъртото издание на стихосбирката/. В спомена за онова време е оставил следи зимният навъсен небосклон през пустите унгарски градове, януарските студове и разкъсаният ешелон, преминал по преправата през Дунава, скритите хора по къщите, накачените малки червени знаменца по улиците на смълчаните градове и села, пътят и неизвестността на предстоящата война…
Велин Яворски
